ЕС добавя 100 милиона евро за научни изследвания и програми за студентска мобилност през 2019 г.

Гюнтер Йотингер, европейски комисар, отговарящ за бюджета и човешките ресурси, заяви: През декември институциите на ЕС постигнаха съгласие за увеличаване на бюджета за научни изследвания и студентска мобилност, веднага щом разполагаме с налични средства. Днес към вече предвиденото се добавят 100 милиона евро. Това е чудесна новина за изследователите и студентите в Европа, тъй като те ще могат да разчитат на по-голяма подкрепа от ЕС за проектите си.

80 милиона евро от тези допълнителни 100 милиона ще отидат за свързаните с климата научни изследвания в рамките на „Хоризонт 2020“, програмата за научни изследвания и иновации на ЕС. Парите ще допринесат за амбициозната цел 35 % от бюджета на „Хоризонт 2020“ да бъдат отделени за свързани с климата изследвания.

Останалите 20 милиона евро ще се изразходят за подкрепа на програмата на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа — „Еразъм+“. Тези допълнителни средства ще спомогнат и за изграждането на европейски университети — нова инициатива на ЕС и крайъгълен камък на европейското образователно пространство до 2025 г. До 2021 г. ЕС иска да създаде 12 европейски университета, в които студентите ще могат да придобият диплома чрез комбиниране на обучение в различни държави от ЕС. Това ще допринесе за международната конкурентоспособност на европейските университети в ЕС и извън него.

Актуални данни от две нови публикувани на 20 май 2019 от Европейската комисия независими проучвания показват, че програмата „Еразъм+“ помага на студентите да успяват по-добре в личния си и професионален живот и че стимулира капацитета на университетите да иновират.

Мащабните проучвания, при които бяха получени близо 77 000 отговора от студенти и служители във висши учебни заведения и над 500 – от организации, измерват и оценяват въздействието на програмата „Еразъм+“ върху основните ползващи се от нея групи. Резултатите дават информация за това как програмата на ЕС помага за подготвянето на младите европейци за новата епоха на цифрови технологии и за изграждането на успешна бъдеща кариера. „Еразъм+“ способства и за подобряването на иновативния капацитет на университетите, техния международен облик и способността им да реагират на нуждите на пазара на труда.

Комисарят по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич заяви: „Забележително е как „Еразъм+“ помага на младите хора да реализират потенциала си на съвременния пазар на труда и в условията на многолико общество. Радвам се да видя, че вече дипломираните участници в „Еразъм+“ се чувстват по-готови да поемат нови предизвикателства, имат по-добри перспективи за професионално развитие и по-добре познават вратите, които ЕС е отключил в тяхното ежедневие. От своя страна университетите, които участват в „Еразъм+“, подобряват не само международния си облик, а и способността си да реагират на нуждите на пазара на труда.“

Основните констатации от проучванията са:

  • „Еразъм+“ помага на студентите да разберат какво искат да правят и да си намерят работа по-бързо. Над 70 % от участвалите в „Еразъм+“ студенти заявяват, че знаят по-добре каква кариера искат да имат след завръщането си от чужбина. Опитът в чужбина им дава възможност и да пренасочат образованието си така, че да съответства по-добре на амбициите им. Проучването за въздействието на „Еразъм+“ върху висшето образование също така показва, че 80 % от участвалите в програмата студенти са били наети на работа в рамките на три месеца след дипломирането им, а 72 % заявяват, че опитът в чужбина им е помогнал да започнат първа работа. Девет от всеки десет вече дипломирали се участници в „Еразъм+“ заявяват, че в ежедневната си работа ползват придобитите в чужбина умения и опит. Еразъм+“ се бори с несъответствието между уменията и потребностите на бизнеса, като подкрепя придобиването на компютърни и на интердисциплинарни умения.
  • „Еразъм+“ увеличава чувството на принадлежност към Европа Над 90 % от участвалите в „Еразъм+“ студенти са подобрили способността си да работят и да си сътрудничат с хора от различни култури и се чувстват с европейска идентичност. Най-силно е въздействието при студентите, които преди участието си в програмата са хранели известен скептицизъм по отношение на ЕС, както и при тези, които са прекарали време в държава с по-чужда култура. От всички участвали в „Еразъм+“ студенти най-силна принадлежност към ЕС изразяват тези от Източна Европа.
  • „Еразъм+“ подпомага внедряването на цифровите технологии и приобщаването на социалните групи в по-неравностойно положение При повечето участващи университети проектите за сътрудничество по програма „Еразъм+“ са ускорили внедряването на цифровите технологии. Използването на новите технологии и на иновативни методи на преподаване и учене спомага за засилването на международното сътрудничество между университетите и техния капацитет да иновират. Около 60 % от участвалите в „Еразъм+“ служители във висши учебни заведения са склонни да привличат в курсовете си служители от предприятията, спрямо 40 % от тези, които не са участвали в програмата. Над 80 % от тези служители съобщават, че опитът им в чужбина е довел до разработването на по-иновативни учебни програми. От своя страна две трети от участващите университети посочват, че европейските проекти са допринесли и за приобщаването и равнопоставеността, във висшето образование, на социалните групи в по-неравностойно положение.

Констатира се също така, че участвалите в „Еразъм+“ студенти са по-удовлетворени от работата си, отколкото тези, които не са били в чужбина. Освен това тяхната кариера е с по-изразен международен аспект, а и в сравнение с останалите вероятността да работят в чужбина е почти два пъти по-голяма. „Еразъм+“ подпомага и предприемачеството. При всеки четири проекта за сътрудничество един е допринесъл за повишаване на квалификацията в областта на предприемачеството и е подкрепил предприемачески инициативи. Една трета от проектите са помогнали за създаването на нови предприятия и на предприятия, образувани чрез обособяване от друго предприятие.

The project CODE benefits from a 2 300 000 € grant from Iceland, Liechtenstein and Norway through the EEA and Norway Grants Fund for Youth Employment. The sole responsibility for the content of this website lies with the Human Resources Development Agency and under no circumstances can be assumed that it reflects the official opinion of the Fund Operator or the Donors.